нацу̀пен - единствено число, мъжки род, нечленувано нацу̀пения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член нацу̀пеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член нацу̀пена - единствено число, женски род, нечленувано нацу̀пената - единствено число, женски род, членувано нацу̀пено - единствено число, среден род, нечленувано нацу̀пеното - единствено число, среден род, членувано нацу̀пени - множествено число, нечленувано нацу̀пените - множествено число, членувано
НАЦУ̀ПЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от нацупя като прил. 1. Който има сърдит, недоволен, мрачен израз на лицето; намръщен, намусен, начумерен, навъсен, свъсен, смръщен. Брезов, нацупен и мрачен, гледаше в конете си. Ив. Вазов, Съч. ХII, 13. Ана ходеше от стая в стая, нацупена и зла. М. Грубешлиева, ПП, 93. Вечно нацупена и вечно загърната в одеяло, леля съзерцаваше бялата ивица на железопътното трасе. Р. Сугарев, СС, 9.See more2. Който изразява недоволство, сърдене, каприз, глезене. Нацупен израз. Нацупена физиономия. // За устни — който е свит и издаден напред, обикн. в знак на недоволство, сърдене, огорчение, глезене и под. То имаше малко хлътнали страни, нацупени, сякаш сърдити, пълнички устни и умен поглед. Л. Александрова, ИЕЩ, 67. Йонко си беше все същият: голяма валчеста глава, пълнички бузи и дебели, .. нацупени устни, изпъкнали очи, едри като сливи. В. Андреев, ПР, 9. ● Обр. Небето е мрачно и нацупено. Идва нещо страшно. Кр. Кюлявков, СПП, 63.
— Други (диал.) форми: н а с у̀ п е н и н а ш у̀ п е н.