Основна форма: клѐтник - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

клѐтник - единствено число, нечленувано
клѐтника - единствено число, членувано - непълен член
клѐтникът - единствено число, членувано - пълен член
клѐтници - множествено число, нечленувано
клѐтниците - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 сиромах (разг.) - нещастник - сирота - клетник - несретник - окаяник

Results: Dictionary of Bulgarian Language

КЛЀТНИК, зват. -ко и (остар.) -че, мн. -ци, м. Нещастен, злочест човек.

Те се струпваха като чакали край оня изнемощял клетник, който се подхлъзваше в калта и забавяше цялата върволица. Ст. Дичев, ЗC I, 102. — Едвам се отскубнах да избягам. Уви, но зарад мене пострада моят стар баща. Сега клетникът виси на едно дърво, обесен за краката. Елин Пелин, ЯБ, 155-156. Той ся опита да каже, че грехът му не беше толкоз тежък .. Оплаквам та и съжалявам, клетниче! му отговори Герман, като му тласна лицето ο земята. М. Балабанов, ДБ (превод), 128-129. Властите приписаха тия убийства пак на българи, .. Всички тия клетници биле подлагани на тежки изтезания от властите и бити до смърт. Бълг., 1902, бр. 485, 2. „О клетнико, кой тук с заровен лик, / жестоко тъй си плащаш греховете, / продумай, ако в тебе още слух и глас / не са били завинаги отнети.“ К. Величков, Ад (превод), 168.

See more