сирома̀х - единствено число, нечленувано сирома̀ха - единствено число, членувано - непълен член сирома̀хът - единствено число, членувано - пълен член сирома̀си - множествено число, нечленувано сирома̀сите - множествено число, членувано
- 1. сиромах
- - Сиромах е дявола, че живее самичък
See more- - Сиромах е, ама си има парички
- - Сиромах човек, жив дявол
- - Таман се наканил сиромахът да тропне, и то се спукал тъпана
СИРОМÀХ, мн. -си и (остар.) -и, зват. -о и (остар. и диал.) -ше, м. Разг. 1. Човек с ограничени, недостатъчни материални средства; бедняк, сирота. Противоп. богаташ.
Че е сиромах и като че ли сиромах се е родил – и това си личеше: ризата му беше само кръпки, поясът му оръфан, потурите също. Й. Йовков, ВАХ, 109. Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните, хич и не поглеждаше. Елин Пелин, Съч. I, 34-35. Писано ли му е на човек сиромах да си остане – такъв ще бъде до края на живота си. Богатството ще минува край него и ще го отминува, без той да го види и да го задържи. Д. Немиров, БЛ, 53. Очите на сиромаха не видят неволята на богатия, защото сиромахът не разбира неволята, която богатството и властта носят със себе си. А. Начев, ПЖЧ (превод), 11. Всякой възможен баща на фамилия, като ся завърне от джамия, коли жрътвата, хапва от нея заедно с фамилията си, а другото раздава на сиромахи. Лет., 1874, 7. Петре ле, сиромаше ле, / доскоро беше сиромах, / отскоро стана джелепин, / джелепн и чорбаджия. Нар. пес., СбНУ XVIV, 158. // Диал. Човек, който е лишен от нещо, беден е на нещо. Ех, всичко беше добро дяду Славчу, всичко... Едно само му не стигаше: сиромах беше откъм челяд. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6.See more2. Човек, който буди съжаление, състрадание; клетник, сирота. Сълзи ми идеха на очите, като си представлявах мъченията на тия сиромаси, които не можеха да направят най-малкото движение, без да се изложат на страшни болки. К. Величков, ПССъч. I, 10. И той сиромахът взе, че се закачи за една такава гиздосия, закачи се и се ожени за нея, че като му завъртя едни рога хубавицата, та го направи за смях на целия свят... Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. Като отишли да го видят що е за човек и да му вземат оръжието, намерили му пушката празна! Сиромахът, той паднал за вярност и точност на своя занаят – пъдарлък. З. Стоянов, ХБ, 343. Аз може млад да загина... / Но... стига ми тая награда – / да каже нявга народът: / умря сиромах за правда, / за правда и за свобода. Xр. Ботев, Съч. 1929, 7.
3. Като прил. а) За човек – който е с много ограничени, с недостатъчни материални средства; беден. Сиромах Дончо нямаше никаква земя и работеше на по-заможните селяни срещу храна. Д. Ангелов, ЖС, 388. – Плюят ли те, за добро ли е, ще мълчиш. Всеки може да каже, но всеки не може да премълчи. Сиромах човек иска ли да прокопса, трябва да премълчава. Кл. Цачев, ГЗ, 55. Щастливите годеници спират пред някоя светнала витрина и искат да купят всичко, но после отминават нататък, разколебани от вечния страх на сиромасите хора, които стискат с изпотена ръка последните си пари. Св. Минков, РТК, 121. Лихварите, без да гледат немотията на сиромахи хора, само за да земат големи лихви, заимат им пари. Лет., 1873, 197. б) За човек – който буди съжаление, състрадание; беден, клет, сирота. От две години насам, брате, мрат, ама как мрат. Гинат сиромаси хора! Елин Пелин, Съч. II, 92. Сиромах Ботю! Той беше подритнат от течението и духа на времето. З. Стоянов, ЗБВ III, 53-54.
– Други (остар. и диал.) форми: сирмàх, сирмàс, сиромàф.