неща̀стник - единствено число, нечленувано неща̀стника - единствено число, членувано - непълен член неща̀стникът - единствено число, членувано - пълен член неща̀стници - множествено число, нечленувано неща̀стниците - множествено число, членувано
НЕЩА̀СТНИК, зват. -ко и (остар.) -че, мн. -ци, м. 1. Човек с лоша съдба, с несполуки в живота си; несретник, клетник.