напѐрено -
1 самоуверено - самонадеяно - самомнително - наперено (разг.) - нафукано (разг.) - нахакано (разг.) - оперено (разг.)2 важно - отвисоко (разг.) - самомнително - наперено (разг.) - нафукано (разг.) - високомерно - горделиво - гордо - надменно - надуто (разг.) - наперчено (разг.)3 самоуверено - самонадеяно - наперено (прен.; разг.) - нахакано (разг.) - оперено (разг.) - наперчено (разг.) - намахано (разг.) - ербап (разг.) - сербез (разг.)
НАПЀРЕНО нареч. 1. С достойнство или с израз на самочувствие, самомнение; важно, гордо, наперчено.
Начело наперено се клатеше Дългият Иван, подсвиркваше си и предизвикателно гледаше. А. Гуляшки, МТС, 251. Той яздеше гордо, наперено, както бе яздил някога пред конницата. А. Христофоров, А, 18. Трактористът, който се повърташе наоколо и даваше наперено съвети, се метна на машината и потегли. С. Северняк, ИРЕ, 19. ● Обр. Станкул излезе на малък площад, сред който наперено стърчеше двукуполна черква. Ст. Марков, ДБ, 144. Високите борове отърсваха от снагите си мокрите буци сняг и наперено вдигаха вейки една след друга. Д. Рачев, СС, 276.See more2. За животно — с вирната глава, с изпъната шия, с бодър вид. Конете, вирнали бодро уши, напето и малко наперено теглеха кабриолета. Т. Харманджиев, Р, 14.