наха̀кан - единствено число, мъжки род, нечленувано наха̀кания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член наха̀каният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член наха̀кана - единствено число, женски род, нечленувано наха̀каната - единствено число, женски род, членувано наха̀кано - единствено число, среден род, нечленувано наха̀каното - единствено число, среден род, членувано наха̀кани - множествено число, нечленувано наха̀каните - множествено число, членувано
1 самоуверено - самонадеяно - самомнително - наперено (разг.) - нафукано (разг.) - нахакано (разг.) - оперено (разг.)2 самоуверено - самонадеяно - наперено (прен.; разг.) - нахакано (разг.) - оперено (разг.) - наперчено (разг.) - намахано (разг.) - ербап (разг.) - сербез (разг.)3 отворено - нахакано (разг.) - обиграно - отракано (разг.) - оправно (разг.) - разтропано (разг.)
НАХА̀КАНО.
Разг. Неодобр. Нареч. от нахакан; опèрено. — Е? — озъби се Сашо. — Да не съм те видял подир тия момичета! Тъй да знаеш. — Брей! — хем нахакано, хем страхливо отвърна „тарикатът“. С. Чернишев, ВМ, 76. — По какъв въпрос? .. — По един много прогресивен въпрос! — отвръщам нахакано. Р. Ралин, ВМ, 5. Човек понякога се държи гордо и нахакано, за да прикрие липсата на самочувствие. Бл. Димитрова, ПКС, 81.See more