самонадѐяно -
1 самоуверено - самонадеяно - самомнително - наперено (разг.) - нафукано (разг.) - нахакано (разг.) - оперено (разг.)2 самоуверено - самонадеяно - наперено (прен.; разг.) - нахакано (разг.) - оперено (разг.) - наперчено (разг.) - намахано (разг.) - ербап (разг.) - сербез (разг.)
САМОНАДЀЯНО.
Книж. Нареч. от самонадеян. Чорбаджиете, така също както и турците, са разхождат горделиво и самонадеяно, държат главите си високо и гледат секиму право в очите. Л. Каравелов, Съч. IV, 126. Отрядът на генерал Гурко се втурна самонадеяно отвъд Балкана и победоносно завзе Стара Загора. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 98. – Каква била работата, пък той стиска и не казва! – почуди се Къпинка и самонадеяно допълни: – Че така ми кажи ти мене, да се захвана аз за тая работа!... Ще наредя всичко! Ил. Волен, МДС, 23. Герган, въпреки че го болеше кракът, говореше самонадеяно: – С такъв крак мога да ида чак до Легово. Илка знаеше вече много добре, че с нищо не би могла да го отвърне от решението му. К. Калчев, ЖП, 7-8.See more