нервѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време нервѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време нервѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време нервѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време нервѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време нервѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време нервѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време нервѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време нервѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време нервѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време нервѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време нервѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение нервѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение нервѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нервѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие нервѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие нервѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нервѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие нервѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нервѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие нервѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие нервѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие нервѝрайки - деепричастие нервѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие нервѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие нервѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие нервѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие нервѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие нервѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие нервѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие нервѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие нервѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие нервѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие нервѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие нервѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие нервѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие нервѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие нервѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие нервѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие нервѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие нервѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НЕРВЍРАН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от нервирам като прил. Обикн. катоSee moreсказ. опред. Който е силно раздразнен от някого или нещо, който е в нервна възбуда; ядосан, нервен. Нервиран и нетърпелив,.. от дългото и досадно напрежение, подпоручикът тропаше тежко с ботушите си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 415. Тя викаше, моли се, но Орфей мълчеше. Съкрушена, обидена, нервирана, тя си отиде. Г. Караславов, Избр. съч. V, 312. Как може да се седне в тоя прахоляк — мислеше той нервиран. — Това не е канцелария, а кочина! П. Вежинов, ВР, 168.