Основна форма: изнѐрвя - Глагол личен, свършен вид, преходен

Форми:

изнѐрвя - първо лице, единствено число, сегашно време
изнѐрвиш - второ лице, единствено число, сегашно време
изнѐрви - трето лице, единствено число, минало свършено време
изнѐрвим - първо лице, множествено число, сегашно време
изнѐрвите - второ лице, множествено число, сегашно време
изнѐрвят - трето лице, множествено число, сегашно време
изнѐрвих - първо лице, единствено число, минало свършено време
изнѐрвихме - първо лице, множествено число, минало свършено време
изнѐрвихте - второ лице, множествено число, минало свършено време
изнѐрвиха - трето лице, множествено число, минало свършено време
изнѐрвех - първо лице, единствено число, минало несвършено време
изнѐрвеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
изнѐрвехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
изнѐрвехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
изнѐрвеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
изнервѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение
изнервѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
изнѐрвил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
изнѐрвилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
изнѐрвилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
изнѐрвила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
изнѐрвилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
изнѐрвило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
изнѐрвилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
изнѐрвили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
изнѐрвилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
изнѐрвел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
изнѐрвела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
изнѐрвело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
изнѐрвели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
изнѐрвен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
изнѐрвения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
изнѐрвеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
изнѐрвена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
изнѐрвената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
изнѐрвено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
изнѐрвеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
изнѐрвени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
изнѐрвените - множествено число, членувано, страдателно причастие

Results: Synonyms in Infolex:

1 нервен - раздразнен - нервиран - изнервен

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ИЗНЀРВЕН, -а, -о, мн. -и

. Прич. мин. страд. от изнервям като прил. 1. Който е доведен до състояние на силна нервна възбуда. Работният предобед беше свършил. Изнервена и уморена тълпа чиновници сякаш избликна от всички изходи и потече по стълбите. П. Вежинов, ДВ, 135. Сигналът за прекратяването на работата бе даден и пъстрата маса от уморени, напрашени, изнервени и угрижени мъже и жени се разщъка по калдаръместия двор и се изсипа на улицата. Г. Караславов, ОХ IV, 16. – Бях... по работа. – Къде? Каква работа? Кой те прати?изстреля въпросите изнервеният редактор. Б. Болгар, Б, 25.

2. Който изразява, показва състояние на силна нервна възбуда. Лицето му отново доби уморено и изнервено изражение. Стоеше неподвижен като статуя, погледът му се бе вцъклил в някаква точка на пода. П. Вежинов, ДБ, 204.

See more