раздра̀знен - единствено число, мъжки род, нечленувано раздра̀знения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член раздра̀зненият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член раздра̀знена - единствено число, женски род, нечленувано раздра̀знената - единствено число, женски род, членувано раздра̀знено - единствено число, среден род, нечленувано раздра̀зненото - единствено число, среден род, членувано раздра̀знени - множествено число, нечленувано раздра̀знените - множествено число, членувано
1 възбуден - раздразнен - афектиран (книж.)2 възпален - раздразнен - червен - зачервен 3 нервен - раздразнен - нервиран - изнервен
РАЗДРА̀ЗНЕН, -а, -о, мн. -и
. Прич. мин. страд. от раздразня като прил. 1. Който изпитва раздразнение, недоволство, яд; ядосан, разсърден, разгневен. Той погледна все още раздразнения си посетител и безпомощно сви рамене. Ст. Марков, ДБ, 144. Раздразненият министър-председател повиши заплашително гласа си. Г. Марков, ББС [еа].See more2. Който е свързан с раздразнение. Имаше още една причина за това: раздразненото любопитство на публиката. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 90. Генералът не го слушаше. Очите му следяха с раздразнено недоумение загорелите едри момци, които мълчаливо се отдръпваха от пътя му. Ст. Дичев, ЗС І, 64. После се чу кучешки лай. Отначало слабо, на едно или две кучета, после раздразненият лай се превърна в хор. М. Грубешлиева, ПИУ, 266.
3. Който реагира на дразнение. Тя [мечката] събаряше върха на мравуняка и поставяше лапата си вътре, докато раздразнените мравки напълзят по нея. Тогава я облизваше с грапавия си език. АнтПБП [еа].