Основна форма: потѝскам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

потѝскам - първо лице, единствено число, сегашно време
потѝскаш - второ лице, единствено число, сегашно време
потѝска - трето лице, единствено число, минало свършено време
потѝскаме - първо лице, множествено число, сегашно време
потѝскате - второ лице, множествено число, сегашно време
потѝскат - трето лице, множествено число, сегашно време
потѝсках - първо лице, единствено число, минало несвършено време
потѝскахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
потѝскахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
потѝскаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
потѝскаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
потѝскай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
потѝскайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
потѝскащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
потѝскащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
потѝскащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
потѝскаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
потѝскащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
потѝскащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
потѝскащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
потѝскащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
потѝскащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
потѝскайки - деепричастие
потѝскал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
потѝскалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
потѝскалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
потѝскала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
потѝскалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
потѝскало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
потѝскалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
потѝскали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
потѝскалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
потѝскан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
потѝскания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
потѝсканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
потѝскана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
потѝсканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
потѝскано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
потѝсканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
потѝскани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
потѝсканите - множествено число, членувано, страдателно причастие

Results: Synonyms in Infolex:

1 мачкам (прен.) - потискам - газя (прен.) - тъпча (прен.)
2 давя - потискам (чувство и др.) - сподавям - заглушавам (прен.) - задушавам (прен.)
3 потискам - депресирам
4 потискам (развитието на нещо) - задушавам (прен.) - сковавам (прен.)
See more

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ПОТЍСКАМ, -аш, несв.; потѝсна, -еш,

мин. св. -ах, прич. мин. страд. потѝснат, св., прех. 1. Властвам деспотично над някого, като не му позволявам да се развива свободно, прилагам насилие, ограничавам правата му и под.; гнетя. Не жената мразя, а царицата, Мария Палеологовка, която е заграбила властта и потиска народа. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 35. Слабост е, когато мъжът насила иска да го обичат .. Слабост е, когато потиска слабия, щом няма сила с по-силния от себе си мегдан да дели. Р. Стоянов, М, 62. Събориха една тирания — тази на султаните и пашите, без да .. предвиждат новата тирания, която идеше .., за да замести старата и потисне още по-жестоко и безчовечно нашия народ. К. Величков, СБ, 110. Освен робите робовладелците потискали и бедните селяни и занаятчии. Ист. V кл, 47.

2. Прeча на нещо да се развива, развие или прояви; задушавам1, душа. Антисeптичнитe дeзодоранти .. потискат потоотдeлянeто с помощта на органичнитe соли на алуминия и цинка. ТВ, 2007, бр. 31, 7. Понеже поникват [плевелните семена] много по-лесно при неблагоприятни условия, отколкото културните семена, те изпреварват в развитието си културните растения и ги потискат до края на вегетацията. ОФ, 1950, бр. 1893, 2. Във Виена се образува Свещен съюз между най-големите европейски империи, който имаше главна задача да потиска всяка революция или всеки опит за борба срещу абсолютистките режими в Европа. Д. Яръмов, БП, 129. Постоянното дебнене, подозрение и недоверие е потиснало всички останали семейни и човешки добродетели у тях. П. Тишелов, СбАСЕП, 430.

3. Не позволявам на нещо (мисъл, чувство, настроение, психическо състояние и под.) да се прояви, да намери външен израз; сдържам, удържам, овладявам. В гласа, в начина, по който говореше [госпожа Крумова], гледаше и се държеше, личеше колко трудно потискаше болката си. Вл. Полянов, ПП, 187. В сърцето на Вардарски се надигаше като мътна вълна силен гняв спрямо Ния Глаушева и той не можеше да го потисне, да се освободи от него. Д. Талев, ПК, 196. — Винаги ли потискаш желанията си? — сепна го гласът ѝ. — А защо човек да не потиска... — отвърна .. той. — Какво да потиска? — Например низките си страсти. — Не, .., нищо не бива да потискаме в себе си — поде сестра Евлампия. Д. Вълев, 3, 87. Потискахме темпераментната си южняшка бъбривост и се подчинявахме на тишината в заведенията! С. Северняк, ВСД, 26.

4. Предизвиквам у някого тежко, мрачно, мъчително чувство, настроение, лишавам го от жизнeност и eнeргия и не му позволявам да действа и мисли нормално; гнетя, изтезавам. Първите години след нейната смърт ме беше налегнала една тъга, която ме потискаше и не ми даваше нито да работя, нито да живея. Д. Кисьов, Щ, 313. Опасенията за лозето и видът на надничащата отвред пустош — всичко го потискаше, изпълваше го с чувство на самотност и тъга. Ст. Марков, ДБ, 156. Колкото наближава селото, в главата на момчето засяда една тревожна мисъл и го потиска. — Къде ще иде? С. Северняк, ИРЕ, 17. Тия некролози, този погребален звън, на който по-рано не обръщаше внимание, този изоставен свят край него го потискаха със своето еднообразие и овехтялост. Ем. Станев, ИК I и II, 112. Няма движение, викове, шум. Просто потиска тази тишина. А. Гуляшки, МТС, 229.

5. Остар. и диал. Натискам, притискам. Една ципа ся простира от гърдите до гърба, така щото едното крило на белия дроб да не потиска другото, особено когато человек лежи настрана. ИЗ 1877, 1881, 45. Другарут му зафатил да вика: „Вампирут зафати да ма потиска, .. — ки ма смаже.“ СбНУ III, 148. С тез [дървените букви] печатал най-напред неделната молитва и други еще дреболии, бил в недоумение как да нареди една до друга тези букви и да ги потисне изедно с равна сила върху книгата, кога тискалото (менгеме) .. привлекло вниманието му и наспоред него направил първата тискарница. П. Р. Славейков, СК, 54. // Стесн. Поставям растение между листове, попивателна хартия и др., за да изсъхне, да стане за хербарий. Потискам кокиче. Δ Потискам детелина. Δ Това лято потиснах доста ливадни растения и билки за хербария си. потискам се, потисна се страд. от потискам в 1-3 и 5 знач. Тази борба, тези признаци на разколебаване у него бяха, .. редки! Те се потискаха веднага от желязната воля на личността му. Д. Димов, ОД, 181. В сърцето му се загнезди тежкото усещане, че друг е победил. Но това усещане бързо се потискаше от доволството, че насила му сториха път. М. Яворски, ХСП, 157.

ПОТЍСКАМ СЕ несв.; потѝсна се св., непрех. 1. Изпадам в тежко, мрачно настроение, обхваща ме тягостно чувство; депресирам се. Винаги се потискам, когато видя сакати или просещи хора. Δ Някои не ходят на погребения, защото се потискат.

2. Остар. Натискам се, притискам се. Като го видя извън на коридорчето, народът грухва като едно разсърдено стадо свини и се потиска насам. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 137.

See more