заглуша̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време заглуша̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време заглуша̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време заглуша̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време заглуша̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време заглуша̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време заглуша̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време заглуша̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време заглуша̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време заглуша̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време заглуша̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време заглуша̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение заглуша̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение заглуша̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заглуша̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие заглуша̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие заглуша̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заглуша̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие заглуша̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заглуша̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие заглуша̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие заглуша̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие заглуша̀вайки - деепричастие заглуша̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие заглуша̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие заглуша̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие заглуша̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие заглуша̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие заглуша̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие заглуша̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие заглуша̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие заглуша̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие заглуша̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие заглуша̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие заглуша̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие заглуша̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие заглуша̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие заглуша̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие заглуша̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие заглуша̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие заглуша̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 давя - потискам (чувство и др.) - сподавям - заглушавам (прен.) - задушавам (прен.)2 притъпявам - заглушавам
ЗАГЛУША̀ВАМ1, -аш, несв.; заглушà, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да заглъхне, да не се чува. Тишината в църквата като че ли отведнъж стана още по-дълбока. Някой нататък с мъка се бореше с кашлицата си – да я задържи, да я заглуши. Д. Талев, ПК, 54. Сладкарница кафене „България“... Мраморни кръгли масички, удобни столове, вестници, плътни червени пътечки, които заглушават стъпките. П. Нейков, СбАСЕП, 193. Ударите на брадвите заглушаваха шума на реката и кънтяха в дълбоките долове. М. Марчевски, П, 70. ● Обр. С тоя небивал произвол, с тия нечувани насилия правителството иска да заглуши всеки свободен глас на честните хора. Т. Влайков, Съч. III, 62. Много тежко впечатление ми оставиха дългите статии, в които се счува отчаян вик на человек, който иска да заглуши гласа на съвестта. Ал. Константинов, Съч., 32.See more2. Прен. Съзнателно възпирам, потискам, сподавям някаква мисъл, чувство или изява на чувство. Една скрита, мъчителна мисъл през цялото време глождеше сърцето на Велко, макар той да я заглушаваше в доволството си от работата и в своята любовна радост. Д. Талев, И, 316-317. Така покрусен и убит, той отиде в дюкяна си, дето с усилена работа се опита да заглуши мъката на душата си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 242.
3. Причинявам временно оглушаване. Вятърът го зашеметяваше, заглушаваше. Ив. Вазов, Съч. IХ, 34. Дор се мъчех да изпъпла на сухо, заглуши ме страшен гърмеж. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 67. Ян Бибиян тури на ушите си другия чифт слушалки, ала едно силно звънтене го заглуши и той бързо ги сне. Елин Пелин, ЯБЛ, 54.
4. Прен. За растение – преча на друго растение да израсте свободно; задушавам1. Няколко ствола се събрали в едно, за да противостоят на други, които са искали да ги заглушат. Ив. Вазов, Съч. ХV, 87. Растенията остават хилави и при малко семена се явяват много плевели, които ги заглушават. Пр, 1952, кн. 5, 55. заглушавам се, заглуша се страд.
ЗАГЛУША̀ВАМ2, -аш, несв.; заглушèя, -èеш, мин. св. заглушàх, св., непрех. Рядко. Започвам да оглушавам. Ушите му заглушаха и очите му полека-лека отслабваха. Елин Пелин, Съч. III, 84.