притъпя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време притъпя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време притъпя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време притъпя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време притъпя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време притъпя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време притъпя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време притъпя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време притъпя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време притъпя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време притъпя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време притъпя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение притъпя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение притъпя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие притъпя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие притъпя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие притъпя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие притъпя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие притъпя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие притъпя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие притъпя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие притъпя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие притъпя̀вайки - деепричастие притъпя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие притъпя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие притъпя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие притъпя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие притъпя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие притъпя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие притъпя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие притъпя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие притъпя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие притъпя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие притъпя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие притъпя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие притъпя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие притъпя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие притъпя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие притъпя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие притъпя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие притъпя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 притъпявам - заглушавам
ПРИТЪПЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; притъпя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо (остър предмет, нож, брадва) да загуби острината си, да стане тъпо; затъпявам1, изтъпявам1. — Не дялкай клонки с ножа! Притъпяваш го.See more2. Прен. Правя нещо (болка и под.) да се проявява в по-слаба степен. И тая нощ ще трябва да лежи на гръб, неподвижно. Наистина това притъпяваше бодежите, но пречеше на съня. Ст. Дичев, ЗС І, 582. Митруш пусна лопатата на пода и разкърши ръцете си, разкрачен, поприведен напред, за да притъпява със стойката си люлеенето и тласъците от вълнението. Д. Добревски, БКН, 32.
3. Прен. Правя нещо (усещане, чувство, мисъл) да намали или загуби типичните си качества, свойства. Той усещаше приближаването на кризата, но страдаше от апатия и не реагираше... Някаква особена умора притъпяваше остротата на мисълта му и го караше да се залъгва, че спадането на цените не беше признак на криза. Д. Димов, Т, 136. Види се безнаказаните им шетания из българската земя бяха притъпили природната им недоверчивост и бдителност и татарите се чувстваха като господари у себе си. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 210. Обичаше да се занимава с опити .. В това според него се криеше един голям смисъл на човешкия живот, .., за излизане от кръга на привичното, което притъпява и захабява чувствителността на човека. Д. Фучеджиев, Р, 218. Търпяхме нужди, болести, страдания тежки / и притъпявахме си чувствата човешки. Д. Полянов, Избр. ст, 8. И всеки свойта болка притъпява / в един псалом тържествен и велик. Хр. Ясенов, Събр. пр, 55. притъпявам се, притъпя се страд.
ПРИТЪПЯ̀ВАМ СЕ несв.; притъпя̀ се св., непрех. 1. За остър предмет, нож, брадва — ставам тъп, губя острината си; затъпявам1, притъпявам2. Велко се връщаше почти всеки ден от гората заради учителката. И винаги намираше разумни, убедителни причини, понеже и сам виждаше, че не беше редно да се връща всеки ден. Ето секирата се е притъпила и трябва да се наостри. Д. Талев, И, 260.
2. Прен. За болка и под. — ставам по-слаб, проявявам се в по-слаба степен; притъпявам2. Намери засипано с листа изворче, дълго и жадно пи студената вода. Заболя го стомахът, поседя, докато болките се притъпиха, и отново тръгна. Ем. Коралов, ДП, 141. Едва сега почувства Дона, че ѝ беше по-леко с децата, че болката ѝ бе започнала сякаш да се притъпява сред тях. Тя се ослушваше да чуе гласовете им, смеха им, песните им. Д. Талев, И, 628.
3. Прен. За усещане, чувство, мисъл и под. — губя отчасти или напълно типичните си качества, свойства. Откакто се залежа, любопитството му сякаш се притъпи и всички случки в палата, които идваха до слуха му, изглеждаха и далечни, и маловажни. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 33. — Ела, ела, ще свикнеш — обади се някой. — Батьо Димо, ти ли си? — хвърли се радостно Иван. Никога Димо не беше му изглеждал толкова свой. Кураж бликна в сърцето му, тежкото отчаяние се притъпи за миг. Г. Караславов, Тат., 170. От постоянната мисъл лицето на Тъкачев се смъкна, младежкият блясък на очите се притъпи, широката му заразителна усмивка изчезна. Г. Караславов, ОХ І, 213.
ПРИТЪПЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; притъпѐя, -ѐеш, мин. св. притъпя̀х, прич. мин. св. деят. притъпя̀л, -а, -о, мн. притъпѐли, св., непрех. Рядко. 1. За остър предмет — ставам тъп, губя острината си; затъпявам, притъпявам се. Пращай своя / крилати пес сърцето ми да рве! / Ще притъпее острия му клъв, / от ръфане на мойта плът. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 174.
2. Прен. За болка и под. — ставам по-слаб, проявявам се в по-слаба степен; притъпявам се. Спира до заледена локва. Остава там неподвижен, докато притъпее болката. П. Славински, ПЩ, 85.