препирня̀ - единствено число, нечленувано препирня̀та - единствено число, членувано препирнѝ - множествено число, нечленувано препирнѝте - множествено число, членувано
ПРЕПИРНЯ̀ ж. 1. Разг. Оживен, остър разговор, при който всеки упорито държи на своето мнение и не отстъпва; препиране3, спор, кавга, караница, разпра, свада.
Като пийнаха малко повечко, пламна между тях такава препирня, че ако ги видеше някой, .. щеше да помисли, че тия хора ей сега ще скочат и ще се избият. Й. Йовков, ВАХ, 158. Дълги спорове не издържаше — още в началото на препирнята казваше какво мисли, .. чуждите доводи почти не слушаше. А. Гуляшки, ДМС, 35. Предния ден всеки бе говорил спокойно .., ала тая сутрин още със започването на съвещанието започнаха и препирни. Д. Талев, С II, 147. Все ходеше навъсен, ядосваше се без причина, при скарване или препирня викаше до забрава, като луд. К. Петканов, Х, 42.See more2. Остар. Юрид. Правен спор. В препирня за право на владение на недвижим имот .. съдът може .. да назначи особено дознание. ВП, 29. Народът смятал, че каквато съдба, тъжба или препирня се доверявала за разглеждане на съдията, той ще се произнесе, „както се пада“. СбНУ ХХХIII, LХVII.
◊ Препирня за подсъдност. Юрид. Спор между съдилища относно подсъдността на конкретно дело. Препирни за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. ДВ, 1997, бр. 124 [еа].