разправѝя - единствено число, нечленувано разправѝята - единствено число, членувано разправѝи - множествено число, нечленувано разправѝите - множествено число, членувано
РАЗПРАВЍЯ ж. 1. Обикн. мн. Шумна гневна препирня между две или повече лица, при която обикн. се разменят остри, обидни думи; разпра, разправа, кавга, караница, крамола, препирня, свада.