ра̀зпра - единствено число, нечленувано ра̀зпрата - единствено число, членувано ра̀зпри - множествено число, нечленувано ра̀зприте - множествено число, членувано
РА̀ЗПРА ж. 1. Шумна гневна препирня между две или повече лица, при която обикн. се разменят остри, обидни думи; разправия, кавга, караница, крамола, препирня, свада. Те [първенците на Велико Търново] .. се караха и се препираха с тях [с пратениците], че никак няма да им дадат да изнесат [мощите на] светеца из града .. Понеже разпрата и безредните нападки между тях .. продължиха около три дни, крамолата .. стигна и до съдниците — да се произнесат те за това дело. Ив. Дуйчев, РС, 292. Дочула разпрата, откъм Катинини дойде Милана с менче в ръка. .. — Ти какво такова се сопваш на моя човек. Къде се намираш! .. Да не гълчиш момчето, че знаеш ли? Ст. Мокрев, ЗИ, 205-206. По-нататък се чува друга разпра: — Дай секирата! — Секирата си е моя. Намери си друга. Д. Талев, С ІІ, 215.
2. Конфликт, обтягане, изостряне на отношенията. Калоян сам търси посредничеството на папата в разпрата си с маджарския крал. РН, 1910, кн. 8-9, 208. Докле ся продължавали разприте между патрициите и плебеите, съседните народи непрестанно обезпокоявали римляните. Г. Йошев, КВИ (превод), 100. Разпрата бе много стара. Литературни разпри. ● Обр. С живота сме в разпра, / но ти не разбирай, / че мразя живота. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 15.