самобѝтен - единствено число, мъжки род, нечленувано самобѝтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член самобѝтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член самобѝтна - единствено число, женски род, нечленувано самобѝтната - единствено число, женски род, членувано самобѝтно - единствено число, среден род, нечленувано самобѝтното - единствено число, среден род, членувано самобѝтни - множествено число, нечленувано самобѝтните - множествено число, членувано
1 оригинален - нестандартен - самобитен - своеобразен 2 оригинален - неповторим - самобитен - своеобразен - неподправен - самороден
САМОБЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който има собствен облик като резултат от индивидуален, самостоятелен начин на развитие.