самобѝтен - единствено число, мъжки род, нечленувано самобѝтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член самобѝтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член самобѝтна - единствено число, женски род, нечленувано самобѝтната - единствено число, женски род, членувано самобѝтно - единствено число, среден род, нечленувано самобѝтното - единствено число, среден род, членувано самобѝтни - множествено число, нечленувано самобѝтните - множествено число, членувано
1 оригинален - нестандартен - самобитен - своеобразен 2 оригинален - неповторим - самобитен - своеобразен - неподправен - самороден
САМОБЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който има собствен облик като резултат от индивидуален, самостоятелен начин на развитие.
Творчеството на Славейкова е творчество на един самобитен гений: израснал под ниската стреха на медникарския дюкян, той създава един език и кръсти една литература. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 229. Пръв път бях чел разказ от Елин Пелин в ръкопис преди три години. От пръв поглед можах да видя, че се срещам с мощен и самобитен творчески талант. К. Величков, Събр. съч. VIII, 188.See more2. Който е единствен по рода си, отличава се с нещо специфично и ценно. Голямо значение на народното просвещение изиграли и читалищата, които са самобитна българска проява. Ист. VII кл, 60. Добри Христов има пълна представа колко оригинално и самобитно е нашето народно песенно творчество. Ст. Грудев, ББ, 24. Иван Кондарев също събира ония черти на своето изкуство, които намираме в поезията на Яворов, чийто символизъм не е подражателен, а самобитен, и носи характера на нашата действителност. Ив. Сарандев, ЕС, 150. Музикалният език на Шчедрин е съвременен и самобитен. Личи голямото полифонично майсторство на композитора. Пеене VII кл, 1982, 68-69. Самобитни песни. // Който е странен, интересен, отличава се от другите със своята необичайност. В селата освен общия и известен на всички календар, има и друг, самобитен. Годината се дели на два големи периода от време. Дните на единия започват да се броят от Димитровден, а на другия – от Гергьовден. Й. Йовков, Разк. I, 49. Архитектурата на тези храмове и палати [в Тива] е проста, но величествена и твърде самобитна. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 26. Другаде почти не се отбелязват такива свежи и самобитни импровизации в чисто народен дух. СбНУ XXXV, 15.
3. Като същ. самобитното ср. Това, което е неповторимо, характерно, отличително за определен народ, общество и под. в резултат на самостоятелно развитие. Въпреки огромния размах на туризма в тая страна държат на националното, на самобитното и сякаш казват – който толкова много харесва морето и плажовете ни, нека бъде така любезен да научи и езика ни! Л. Станев, ПХ, 146-147. Народното творчество отразява целокупната култура на народа, в него живее най-ценното и самобитното, което отличава и отделя един народ от други. Ив. Кънчев, БР, 191. Народопсихологията си остана едно от големите пристрастия на писателя [Страшимиров]. Защото разгадката на най-изключителната личност се извършва чрез „самобитното в народния гений“. М. Николов, Избр. пр, 139.