саморо̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано саморо̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член саморо̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член саморо̀дна - единствено число, женски род, нечленувано саморо̀дната - единствено число, женски род, членувано саморо̀дно - единствено число, среден род, нечленувано саморо̀дното - единствено число, среден род, членувано саморо̀дни - множествено число, нечленувано саморо̀дните - множествено число, членувано
САМОРÒДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Минер. За злато, сребро, мед или друг метал – който се среща в природата в свободно състояние и без примеси.
Златото в тия камъни и въобще в нашата мина е чисто, самородно, не е смесено с други метали. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 400. От рудните минерали [в Бургаския руден район] се намират пирит, куприт, самородна мед, германий и др. Р. Димитров, РЗН, 35. Кадрото на срещните врати е от самородно сребро. П. Тодоров, И II, 27. Тия [металите] ся нахождат или съвсем чисти и ся наричат самородни метали, или смесени с други метали и земи и ся наричат руди. Д. Мутев, ИЕ, 129. // В съчет. със същ. състояние – при който нещо е в чист вид, без примеси. Уранът е химически силно активен, поради което не е намерен в самородно състояние. Т. Тодорова, СМ, 57. Златото се намира повечето в самородно състояние, сиреч чисто от сякакви смеси. Т. Икономов, ЧПГ, 125.See more2. Разш. Който е получен в природата по естествен път, без човешка намеса. Самородната сяра съдържа доста скални примеси, които се отстраняват чрез флотация или чрез стапяне. Ст. Янков, ККТ, 33. Нахожда ся [живакът] понякога самороден на капки в Испания и още повече в Австрия. Д. Мутев, ЕИ, 130.
3. Прен. Който притежава природна дарба. Възраждането ни даде самородния творец Кольо Фичето. ЖД, 1967, кн. 6, 4. Всяко село има по един или няколко такива самородни ваятели на езика. Н. Хайтов, ШГ, 26. Калинко пееше и свиреше на акордеон с онова чудно проникновение на самородния талант, което се казва божа дарба. И. Петров, НЛ, 14. Самороден майстор. Самороден философ.
4. За качество и под. – който е даден от природата, без да е придобит по специален начин. Гунка знаеше, че е хубава. Външно руменееше. Ала дълбоко в сърцето ѝ живееше вече жената, пробуждаше се чистото и самородно моминско кокетство. Г. Райчев, ЗК, 147. Героичното минало на града засилваше това самородно чувство [честността] на неговите жители, в чиито души още живееше огънят на борбата за национална свобода и обединение. К. Константинов, ППГ, 34. Творчеството на Йордан Йовков заема изключително място. В него не се чувствува почти никакво чуждо влияние. То представя едно от най-самороднитe и скъпи достояния на българската духовна култура. Злат., 1941, кн. 10, 462.
5. Остар. За растение – който вирее в природата при естествени условия и без намесата на човека; див, неопитомен. Казват някои, че между двете надгробни плочи, цъфтели самородни горски теменуги. П. Спасов, ГЛЗЗ, 104. Главни произведения на китайската империя са: чайно дърво; жлът самороден памук. Ив. Богоров, КГ, 266.
6. Остар. Туземен, местен, автохтонен. От жителите едни са самородни (тамкашни от край). Ив. Богоров, КГ, 220. Бразилия [е] с 5 000 000 жители, от които 500 000 са европейци, а другите – самородни, негри и мулати. Г. Икономов, КЗ, 113.