своеобра̀зен - единствено число, мъжки род, нечленувано своеобра̀зния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член своеобра̀зният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член своеобра̀зна - единствено число, женски род, нечленувано своеобра̀зната - единствено число, женски род, членувано своеобра̀зно - единствено число, среден род, нечленувано своеобра̀зното - единствено число, среден род, членувано своеобра̀зни - множествено число, нечленувано своеобра̀зните - множествено число, членувано
1 оригинален - нестандартен - самобитен - своеобразен 2 оригинален - неповторим - самобитен - своеобразен - неподправен - самороден
СВОЕОБРÀЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се отличава със специфични, присъщи само на него особености, свойства, качества; особен, необикновен, странен, чудноват.
Стрико Оген беше затворен в себе си, малко своеобразен, чудак, но не беше лош човек. Д. Спространов, ОП, 330. Смела, със силен и своеобразен характер, Нанка допаднала на Раковски още в игрите им като деца. Н. Ферманджиев, РХ, 25. Навярно най-своеобразното животно, което може да се намери в Средна и Южна Америка, е ленивецът. С изключителната мудност на своите движения той представлява истинско изключение в животинския свят. К, 1963, кн. 3, 8. Едно след друго те [върховете] се открояваха от общата маса със своеобразните си форми и очертания. Н. Попфилипов, РЛ, 46. Градът пленява със своеобразната си атмосфера. Подправка със своеобразен вкус. Своеобразен начин на живот.See more2. Който се отличава с нещо специфично, неповторимо, което го прави самобитен, ценен, интересен; оригинален. Поетическият речник на Славейков е извънредно богат и своеобразен. Лит. XI кл, 61. Ротондата на Кръглата църква със своята своеобразна архитектура остава засега единичен паметник в нашите земи. Н. Чанева-Дечевска, АПБД, 77. Чистата и естествена реч, своеобразната красота на един старинен бит, още жизнен и запазен – всичко това го трогваше дълбоко. Й. Йовков, Ж 1920, 65.
3. Който по своите особености, качества наподобява, прилича на нещо друго; своего рода, един вид. Париж е град с хиляди стари стилни постройки, които превръщат цели квартали в своеобразни архитектурни музеи. Ив. Мирски, ПДЗ, 80. Вечерта стана своеобразна илюминация. Кой турил фенерчета под самите стрехи, кой при един плет запалил една бъчва със смола, а кой просто насред пътя наклал огън. С. Радев, ССБ I, 159.