Ивелина Стоянова Има група сложни наречия, които са образувани чрез удвояване на единичното наречие. Те се пишат полуслято, например бързо-бързо, далече-далече, едва-едва, много-много и други. При голяма част от тези наречия се придава усилено значение на единичното наречие – бързо-бързо ‘много бързо’ (например: Приказваше бързо-бързо, … Продължи
Михаела Москова В българския език съществуват форми за бройно множествено число на съществителните от мъжки род, които назовават нелица (предмети, стихии, животни и др.) Бройната форма се употребява задължително след числителни бройни имена, числителни за приблизително количество и местоименни наречия … Продължи
Лора Желева Редуването на гласните в един и същ корен е една от най-старите звукови промени в езика и е присъщо на всички славянски езици. Така например има е в чета, четиво, но и в читанка, читател, читалище, прочитам. В старобългарския език инфинитивът на глагола чета е чисти, а формата за … Продължи
Марияна Цибранска-Костова В историята на българския език има думи, които не са променили формата и значението си, нито някога са излизали от употреба. Една от най-отговорните професии винаги е била наричана учител.В старобългарски оучитель означава както ‘човек, който обучава’, така … Продължи
Ивелина Стоянова В последните седмици много често слушаме за наративите в политическото пространство и как определени политици променят наративата си. Има ли грешка в тази употреба? Съществителното наратив е от мъжки род и има форми наратива (ед.ч., членувано с кратък … Продължи
Лора Желева В Службата за езикови справки и консултации към Института за български език при БАН нерядко постъпват запитвания дали се пишат слято, или разделно съчетания от наречие и прилагателно име или причастие, например оптимистично настроен, бързо развиващ се. Съчетанията … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Ах, този английски! е възглас, който може да се каже по много поводи както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Все повече в езика навлизат думи и изрази, повлияни от английски, но без опора в българската езикова … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Една от най-честите граматически грешки в ученическите преразкази е неправилното съгласуване между отделните думи, които изграждат изречението. Съгласуването е тип свързване, при което една дума в изречението трябва да приеме граматичните характеристики на друга – род, число или … Продължи
Кирил Кирилов Преди няколко години на консултация един ученик от шести клас ми зададе много смислен въпрос, който перифразирам така: „Защо при глаголи като аз четох, ти чете, аз донесох, ти донесе има промяна на крайната гласна о в е, … Продължи
Диана Благоева В ежедневната комуникация, в печатните и електронните медии, в речта на публични личности нерядко срещаме израза „сконфузна ситуация“. Правилна ли е тази употреба? В българския език съществуват думите конфузен и сконфузен. Първата е прилагателно, образувано от съществителното конфузия … Продължи