Предлозите в, във, с, със: ударения, възможности, колебания

Мария Тодорова

Предлозите в и с се състоят само от съгласна и в речта се сливат със следващата ги дума. При про­изнасяне използваме и удвоените във и със. Докато устната реч ни позволява варианти, правописът на удвоените предлози във и със е регламентиран: 1. пред думи, чийто изговор започва със звуковете [ф], [в], [с], [з], както и абревиатури (във ВМА), цифри (със 7 участника) и наименования на друг език (със CV); 2. когато върху предлозите пада логическо ударение (във или извън училището; със или без ударение).

Смесването на възможността за писмено отразя­ване на логическото ударение със свободния избор на удвоен или неудвоен изговор на предлозите в и с поражда колебания. Такъв е случаят, когато след в и с, последвани от двоеточие, въвеждаме изброяване, което не започва с [ф]/[в], [с]/[з]. Например в изре­чението Разглеждаме вратичките в: а) правописа, б) правоговора, в) семантиката наличието на двое­точие и маркери за изброяване налагат добавяне на пауза. Тя прекъсва сливането на предлога със след­ващата го дума и предпоставя удвояването му при произнасяне. Така възниква съмнението дали пък употребата на предлога не изисква логическо ударе­ние, съответно удвояване при писане. При провер­ка в Българския национален корпус (//search. dcl.bas.bg/) на съотношението на употребите на в:/ във: и с:/със:, следвани от дума, която не започва с [ф]/[в], [с]/[з], се оказва, че е налице правописно ко­лебание. Съотношението на срещанията е близко – в:във – 788:808 и с:със – 3921:3154, при това във се среща по-често от в, а с преобладава пред със.

Ключово за разрешаването на този въпрос е дво­еточието. То маркира пауза и прави удвояването на предлога излишно. Следователно, когато след пред­лозите в и с следва изброяване на рубрики, отбеля­зано с двоеточие, предлозите не се удвояват.

в. „Аз-буки“, бр. 33, 13 – 19. VIII. 2020 г.