Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
исихаст
исихаство
исихастки
иск
иска ми се
иска се
искам
искане
исков
искра
искрен
искрене
искрено
искреност
искрист
искрица
искрометен
искря
искря се
искърски
исландски
ислям
исо
испанец
испанка
испански
исполин
исполински
истерик
истерика
истеричен
истерически
истеричка
истерично
истерия
истина
истинен
истинност
истинската
истински
историзъм
историйка
историк
историко-филологически
историограф
историография
историографски
историцизъм
историчен
исторически
историчка
историчност
история
истукан

ѝскрен, -а, -о, прил. 1. Който изразява откровено, непресторено това, което чувствува или което мисли; откровен, чистосърдечен. Искрен човек. Искрен приятел. 2. В който са изразени откровено чувства, мисли. Две-три думи казваше само той, но те биваха сърдечни и топли, искрени и правдиви. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.