|
ѝстински, -а, -о, прил. 1. Който съответства на истината, на действителността; реален, същински. Франц беше чист българин от същия град. Истинското му име беше Иван Цървулът. Елин Пелин. Тия думи... бяха го вълнували и по-рано. но едва сега като че откриваше истинския им смисъл. Йовков. Истинска случка. || Неподправен, автентичен. Това не е истинският му подпис. Истинско злато. 2. Точно такъв, какъвто трябва да бъде. Истински приятел. 3. За по-силно подчертаване на това, което се изразява със съществителното, към което се отнася прилагателното. Това беше неговата първа истинска скръб. Дим. Талев. Той с истинска радост посрещна идването на дяда Мина. Вазов. 4. Твърде подобен, приличен на нещо; същински. Той е истински диктатор.
ѝстински. Нареч. от прил. истински. Кръвните обиди, нанесени на народа ни, удариха истински патриотичната му струна. Ал. Константинов.
|