и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
| исихаст
исихаство
исихастки
иск
иска ми се
иска се
искам
искане
исков
искра
искрен
искрене
искрено
искреност
искрист
искрица
искрометен
искря
искря се
искърски
исландски
ислям
исо
испанец
испанка
испански
исполин
исполински
истерик
истерика
истеричен
истерически
истеричка
истерично
истерия
истина
истинен
истинност
истинската
истински
историзъм
историйка
историк
историко-филологически
историограф
историография
историографски
историцизъм
историчен
исторически
историчка
историчност
история
истукан
|
искрà ж. 1. Малка светеща частица, която се отделя от тяло, което гори. Огънят в огнището весело пращеше. От време на време отскачаха искри. Елин Пелин. || Малка светеща частица, която се отделя при удар на две твърди или при доближаване на наелектризирани тела. Конете тропаха по каменния друм, изпод подковите им изхвърчаха искри. Ст. Загорчинов. || Прен. Първопричина на нещо. И хвърляше тайно през мрака тогаз / най-първата искра в народната свяст. Вазов. 2. Прен. Най-малка частица от нещо. Какви бяха тия гърмежи? В безизходното му положение блесна искра надежда. Ем. Коралов. □ Искри ми изскачат от очите — при силен удар по главата струва ми се, че виждам искри,
|