|
истукàн м. Изваян образ на божество; идол. Седеше си обикновено сам, с подвити нозе под себе си, в неподвижна и вкаменена поза, която напомняше някой истукан на Буда. Йовков. □ Гледам като истукан — гледам тъпо и втренчено. Стоя като истукан — стоя неподвижно, безучастно.
|