Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
исихаст
исихаство
исихастки
иск
иска ми се
иска се
искам
искане
исков
искра
искрен
искрене
искрено
искреност
искрист
искрица
искрометен
искря
искря се
искърски
исландски
ислям
исо
испанец
испанка
испански
исполин
исполински
истерик
истерика
истеричен
истерически
истеричка
истерично
истерия
истина
истинен
истинност
истинската
истински
историзъм
историйка
историк
историко-филологически
историограф
историография
историографски
историцизъм
историчен
исторически
историчка
историчност
история
истукан

исторѝчески, -а, -о, прил. 1. Който е свързан с историята. Исторически сведения. Исторически процес. Исторически закон. || Който е свързан с важни събития от миналото, от историята. Исторически град. Исторически паметник. || Който е станал или е съществувал. Историческа епоха. Историческа личност. 2. Който е свързан с науката за развитието на човешкото общество, природата и културата. Историческа наука. Исторически изследвания. 3. Който има голямо значение за живота на обществото; значителен, забележителен. Историческа победа. Исторически решения. Историческа реч. 4. За метод, изследване — който се опира на историята. Историческа граматика. 5. За разказ, роман и др. — чийто сюжет е взет от историята, от миналото. Исторически роман. Исторически филм.

исторѝчески. Нареч. от прил. исторически. Исторически важен документ.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.