искрѝца ж. Умал. от искра. Нощ. Над прохълмена, прогнила стряха / изскача пушек бял, пълзи едвам. / Отхвръква тук-таме искрица плаха. К. Христов. Изгуби се вече и последната искрица от надежда. Влайков.