|
искря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Изпускам отблясъци като искри. Само лъчите на месеца искряха и се чупеха като сребърни жици. Йовков. Зад гърба му наднича един братушка и сините му мънички очи искрят. Смирненски. Как да не пие човекът? — Онова ми ти вино — искри, искри. Ст. Костов.
|