Речник

ѝстина ж. 1. Правилно отражение на действителността в съзнанието на човека. Обективна истина. Абсолютна истина. Относителна истина. 2. Това, което съответства на действителността, което отговаря на фактите. Противоп. лъжа. Лицето на византиеца наистина се измени. Той загледа Игрила, сякаш искаше да познае лъже ли българинът или казва истината. Ст. Загорчинов. „Жив е, дядо Петко, жив е. В еди кое консулато в Цариград бил барабар с консула“. „Истина ли, бре селяни?“ „Истина, дядо Петко!“ Ал. Константинов. Несъмнена истина. Говори истината. Разкривам истината. 3. Проверено на практика и основано на житейския опит твърдение; извод, заключение. Само той от нас прозре / истина една в живота — / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Вапцаров. Историческа истина. Математическа истина. 4. Като нареч. Действително, наистина. Той усещаше, истина, едно особено щастие, една душевна радост в новия за него съпружески живот. Влайков. Всичките мускали ще ги натъпча вътре. Истина, тежичко малко, ама сигур. Ал. Константинов.