квит нареч. (фр.). В израз квит съм (сме) с някого (разг.) — издължен съм, не съм останал длъжен някому. || Отмъстил съм за някаква неприятност. Съжалявам, че не му лепнах и друга плесница. — И той те удари — квит сте. Вазов.