Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
квадрант
квадрат
квадратен
квадратура
квадратче
квази
квакам
квакане
квакер
квалификационен
квалификация
квалифицирам
квалифицирам се
квалифициран
квалифициране
квантитативен
квантитет
кварта
квартал
квартален
квартет
квартира
квартирант
квартирантка
квартирантски
квартирен
квартирувам
квартируване
кварц
кварцов
квас
квасен
квасене
квасник
квася
квача
квачка
квестор
квестура
кви
квинта
квинтал
квинтесенция
квинтет
квит
квитанционен
квитанция
квича
квичене
кворум

квартàл м. (лат.). Част от град, ограничена от четири пресекли се улици. || Разш. Голяма градска част, обикн. в покрайнините на града; махала. Тя беше се изгубила из някоя от тесните улици на тоя стар квартал. Вазов. В едно мъгливо утро пътуваме с трамвая през източните индустриални квартали на Будапеща. Н. Фурнаджиев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.