квичà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. За свиня, куче при глад, уплаха и бой — издавам остри, пронизителни звукове. Прасетата квичаха от глад, като че ги колеха. Йовков. Дига се олелия, кучета лаят, квичат. Йовков.