|
квартѝра ж. (нем.). 1. Отделно жилищно помещение с една или повече стаи. Бае му Лулчо пишеше веднага да замине. Той му бил приготвил и квартира. Влайков. Останахме да спим съвсем на открито. Квартири за всички не можаха да се намерят. Йовков. 2. Обикн. мн. Воен. Място за разположение на войскова част. Зимна квартира. □ Главна квартѝра (воен., остар.) — а) Във време на война — място, където се намира главнокомандващият. б) Разш. Главното командване на войска във време на война.
|