квитàнция ж. (итал.). Документ, с който се удостоверява получаването на пари, ценности и др.; разписка. Той вадеше от портофейла призовки, бирнишки квитанции. Йовков. □ Отрязах му квитанцията (разг.) — отказах му, не изпълних желанието му.