плàвам, -аш, несв., непрех. Плувам. Кръглите му очи не изпущаха нито една сламчица, която плаваше във водата. Елин Пелин. Почна с ръце да пляска повърхността, почна да плава по гемиджийски. Ал. Константинов. В странични застояли канали, гладки и блестящи като огледало, плаваха диви патици. Ст. Загорчинов. Ането искаше всичко да види. Искаше да плава с платноходка, да тръгне с големия автобус, да яхне конче. Ст. Станчев. На един облак не плаваше из небосвода. Вазов. Ачку и Джевдетовата майка бяха на един прозорец и плаваха в радост и удоволствие. Цани Гинчев.
|