Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
п па пе пи пл пн по пр пс пт пу пф пх пч пш пъ пю пя	плав плавалня плавам плаване плавателен плавателност плавен плавене плавно плавност плавя плагиат плагиатор плагиаторски плагиаторство плагиатство пладне пладнешки пладнило пладнина пладнище пладнувам пладнуване пладня плаж плаз плазей плазма плазмен плака плакане плакарда плакат плакатен плакия плакна плакна се плакнене плам пламвам пламване пламен пламенен пламенея пламенно пламенност пламна пламтеж пламтене пламтя пламък план планета планетен планиметричен планиметрия планина планинар планинарски планинарство планинец планинист планинка планински планирам планиране планов плановик планово плановост планомерен планомерно планомерност планоснимач плантатор плантаторски плантация планувам плануване планшет пласирам пласиране пласмент пласментен пласт пластач пластачка пластене пластика пластилин пластинка пластир пластичен пластически пластично пластичност пластмаса пластрон пластя пласьор пласьорски плат плата платан платеж платежен платежоспособен платежоспособност платен платец платина платинен платинов платка платнар платнарка платнен платненки платнище платно платноход платноходка плато платонизъм платоничен платонически платформа платя плах плахо плахост плац плацдарм плацента плацентен плач плача плача се плачевен плачевно плачене плачешката плачешком плачещ плачла плачлив плачливо плачливост плачльо плаша плаша се плашене плашило плашлив плашливо плашливост плащ плащам плащане плащаница плебей плебейка плебейски плебисцит плебисцитен плевач плевачка плевел плевелен плевене плевник плевня плевра плеврит плевритен плевя пледирам пледиране пледоария плезене плезя плезя се племе племенен племенник племенница племенничка плен пленарен пленителен пленително пленителност пленник пленница пленничество пленничка пленнишки пленум пленя пленявам пленяване плеоназъм плеонастичен плесен плесенен плесенясал плесенясам плесенясвам плесенясване плескам плескане плесна плесник плесница плет плета плетач плетачен плетачески плетачество плетачка плетачница плетен плетене плетеница плетенка плетиво плетище плетка плетушка плешив плешивея плешивост плешка плещене плещест плещи плещя плеяда плик плиннически плисвам плисване плисе плисирам плисиране плискам плискам се плискане плисна плисък плитка плитко плиткоскроен плиткост плиткоумен плиткоумие плитчина плитък пловка плод плоден плодене плодник плодов плодовит плодовитост плодоносен плодороден плодородие плодородност плодотворен плодотворно плодотворност плодохранилище плодояден плодя плодя се пломба пломбирам пломбиране плоска плоско плоскодънен плоскост плосък плоха плоча плочен плочест плочка плочник площ площад площаден площадка плувам плуване плуввам плувен плувец плувна плуг плужек плужница плутократ плутократически плутокрация плуя плъзвам плъзвам се плъзване плъзгав плъзгаво плъзгавост плъзгам плъзгам се плъзгане плъзна плъзна се плънка плъпвам плъпване плъпна плъст плъстен плът плътен плътно плътност плътояден плътски плъх пльосвам пльосвам се пльосване пльосна пльосна се плювалник плювам плюване плювна плюене плюна плюнка плюнча плюнчене плюс плюсвам плюсване плюска плюскам плюскане плюсканица плюсна плюсък плюш плюшен плющене плющя плюя плява пляка плямпало плямпам плямпане пляс плясвам плясване пляскам пляскане плясканица плясък плячка плячкаджийски плячкаджийство плячкаджия плячкосам плячкосвам плячкосване	плàмвам, -аш, несв.; плàмна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Започвам да горя с пламък, да пламтя. Той задрямал и, като се стреснал, видял, че всичките копни пламнали изведнъж и пламъкът се издигнал нагоре. Цани Гинчев. Скоро тук-таме пламнаха къщи, гъст черен дим се заиздига и замрежи слънцето, което изгряваше. Йовков. 2. Прен. Поет. Почвам да светя, да издавам силен блясък, да блестя. Пламнаха с ясен блясък едри звезди. Дим. Талев. \|\| За очи, поглед – силно заблестявам. Тогава очите на циганката пламваха от страшна омраза. Йовков. Бедното му лице се изпъна и удължи, а очите му пламнаха алчно. Дим. Димов. 3. Прен. Изчервявам се поради някакво силно чувство (срам, яд, гняв и др.). Лазаринка спусна кърпа ниско над очи и лицето ѝ пламна от срам. Елин Пелин. Очите ѝ горяха, а бузите ѝ леко бяха пламнали. Йовков. 4. Ирон. Изпадам изведнъж в силно раздразнено, развълнувано състояние; кипвам. Ти мене ли ще ме учиш? – пламна бай Ганьо. Ал. Константинов. Тай пламна от негодувание при такава тежка клевета. Вазов. Пламвам от гняв. Пламвам от яд. 5. Прен. За силни чувства и др. – избухвам, разгарям се изведнъж. Пламна гневът народен / и пряпорец свободен / в Балкана се развя. Вазов. Тогава в мен пламва безумната жажда на риска – / със своите мънички сили да вляза в борба. Багряна. \|\| За бунт, въстание и под. – избухвам. Въстанието пламна с всичката си сила главно по планинските места. Дим. Талев. На няколко места из страната пламнаха бунтове. Вазов. В Русия революцията е в стихията си, утре и Германия ще пламне. К. Петканов. 6. За болест – появявам се изведнъж и се разпространявам бързо, получавам епидемичен характер. А когато пламнеше шарката, суеверните бабички окачваха по дърветата торбички с топли погачи и варени пиленца, за да се укроти лютата баба Шарка. A. Каралийчев. \|\| Бивам обхванат от някаква болест, епидемия и под. Целият град е пламнал от епидемията. □ Пламнала ми е главата (разг.) – намирам се в голямо напрежение, вълнение, безпокойство. Остави ме, че не знаеш какво ми е пламнала главата. Син ми Йосиф от три вечери го няма. Йовков.

Речник