|
плàщам, -аш, несв.; платя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Давам пари (или други ценности) срещу това, което купувам или получавам. И само зарад нея (Божура), зарад смеха и зарад хубостта и, жените... купуваха евтината стока на Калуда и щедро ѝ плащаха. Йовков. Не стига, че седите тук без наем, ами на туй отгоре и яденето си не плащате. Св. Минков. Плаща! – извика Казакът, разкопча салтамарката и развя над главата си няколко хилядарки. Г. Караславов. Не се знае кой пие, кой плаща. Погов. Плащам в натура. Плащам в брой. Платих сто лева. Платих скъпо за този костюм. || Давам пари заради извършена работа или за да се ползвам от нещо. На шивача си не плащал, четири костюма аз платих. Йовков. Всеки ученик плащаше на учителя си по шестдесет пари на месец. Дим. Талев. Плащам наем. Плащам за трамвая. Плащам надница. 2. Давам пари за задължения към държава, организация и пр. Плащам данъци. Плащам членски внос. Плащам дългове. Плащам контрибуция. Плащам глоба. Плащам лихви. 3. Прен. Претърпявам наказание, страдание и под. заради някаква своя постъпка. Ти ще ми платиш, византиецо, двойно и тройно за думите си – избъбра той (Игрил), като гледаше Кантакузеновия пратеник втренчено, за да му запомни лицето. Ст. Загорчинов. Плащам с живота си. || Разг. Отмъщавам. Душата ми изгори той мене, изяде ме... И аз ще му платя. Хубаво ще му платя. Йовков. 4. Разг. Само 3 л. Източник съм на доходи, които покриват цената на нещо. И така, от една стаичка Киро вадеше на годината по 330 – 400 лева. „За десетина години, като турим и лихвите, стаичката ще плати къщата“ – мислеше си Киро. Г. Караславов. Дай му двесте гроша и едно жребче от ергелето и виж, че ти я продал. – И триста да му дам – нивата ще си плати парите за една година. К. Петканов. плащам се, платя се страд. □ Плащам дан (данък) на нещо (книж.) – понасям последиците от известни свои постъпки или увлечения. Плащам от джоба си – плащам със свои пари, със свои средства, обикн. за нещо, което не съм длъжен да плащам.
|