плàвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. (рус.). За движение, вървеж, звук и под. – който се извършва, протича без внезапни, резки преходи; отмерен, равен, ритмичен. Тя вървеше с лека и плавна походка. Йовков. Зачуха се тънки, мелодични звукове... Те се лееха плавни и сребристи, издигаха се нежно, понижаваха се сладостно. Вазов. Конете тичаха в плавен тръс и копитата им ритмично тупаха в дълбокия прах. Хар. Русев. Плавен стих.
|