плàдне, обикн. нечленувано, мн. няма, ср. 1. Средата на деня, време за обед. Пладне току-що бе минало. Скалите бяха нагорещени от слънцето, а от небето продължаваше да се излива огън. Дим. Талев. Ето сега, например, да речем, у нас дойде ли пладне – сядат да обядват. Ал. Константинов. Утре по пладне пак ще си бъде тук. Вазов. На другия ден той спал почти до пладне. Каравелов. 2. Диал. Ядене по пладне, главното ядене през деня; обед. После като седнем на пладне, па като туриме на торбите яденето... Ст. Ц. Даскалов. 3. Диал. Самата храна, която се яде на пладне. На другия ден още отрано Райкина майка захвана до готви и да стяга обяд и пладне за косачите. Влайков. Колчо и някой от чираците напокон ще занесат пладнето. Влайков. 4. Диал. Юг. Нивата е обърната към пладне. □ Голямо пладне (диал.) – ядене по-късно от пладне. Ден до пладне (разг.) – много кратко време. Малко пладне (диал.) – ядене по-рано от пладне. Посред пладне (диал.) – посред бял ден, явно, открито. Тие душмани и тука сред конака посред пладне ли ще ми продават комитаджилък? Удряйте! З. Стоянов. Ще видя звезди (дявол) по пладне (разг.) – очаква ме голямо напрежение, изпитание, трудности.
|