пладнèшки, -а, -о. Прил. от пладне (в 1 знач.). Пялото село е потънало в пладнешки зной. А. Каралийчев. Право върху него падат пладнешките лъчи на майското слънце. Елин Пелин. Пладнешката жега беше силна. Вазов. □ Пладнешки разбойник (хайдутин, крадец) – който върши явни и дръзки кражби, злодейства.
|