пладнинà, мн. няма, ж. Диал. 1. Пладне (в 1, 2 и 3 знач.). Наближаваше пладнина. Стефка неспокойно сновеше из дома. Тя не бе мигнала през тази нощ. А. Страшимиров. Готвила ли си пладнина, / точила ли си ракия? Нар. пес. 2. Пладнуване. Ако той е со стадо по гората, нему се прищява да закара овцете на пладнина нейде в суходол без вода. П. П. Славейков. 3. Половин ден. Ни е далек, ни е яко близо: с кон да идеш – деня и пладнина; пеш да идеш – два дни и пладнина. Нар. пес. || Пространство, което се изорава за половин ден (около един декар). Нивата ми е ден и пладнина.
|