пладнỳвам, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Ям на пладне: обядвам. Синап седеше на меката трева и пладнуваше. Топеше сухи залъци в шарена сол и с шепа загребваше вода от извора. Л. Стоянов. 2. За добитък или овчар – прекарвам горещите часове около пладне някъде на сянка. Дете Стефан пасеше стадото си по зелените поляни на Балкана, пладнуваше под дебелите яворови сенки. Йовков. В лъките край Марица косачите размахват остри коси. Под върбите пладнуват стада. А. Каралийчев.
|