|
плàдня, мн. няма, ж. Диал. Пладне (в 1 знач.). И в адския задух на пладня гореща / от радост безумец умора не сеща. Яворов. Пламтяща задушлива пладня, / усои тъмни, мълчаливи. / Като в пещ адска и грамадна / пече се хляб по стръмни ниви. Н. Ракитин.
пладня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. Пладнувам (във 2 знач.). Това е песента, с която денем стадото се завива да пладни под някое сенчесто дърво. Влайков.
|