плам, плàмът, плàма, мн. няма, м. Поет. Пламък. В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан в кръв, повдига се едвам. / Съзрял хусарите през дим и плам, / крещи издъхвайки: „Назад! Назад!“ Смирненски. Погледни, ний сме вече и двамата стари: / младостта неусетно изтля. – / Ето: първи сняг моите къдри прошари, / твоят поглед е благ, но без плам. Багряна.
|