|
плàмен, мн. няма, м. Диал. Пламък. И очи им пущат пламен въз нещастни Цека, / всяка смърт за тоз изедник / види им се лека. Вазов.
плàмен, само м. р., прил. Поет. Пламенен. Обичам те, роден език, /... жив израз и клик / на мисъл, на блян, на дух пламен. Вазов.
|