плàменен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. 1. Който е изпълнен със силни, страстни чувства; буен, страстен. Той гореше от пламенна любов към унизеното и омаломощено отечество. Вазов. С последен жар в сърце разбито / аз шепна пламенна молба. Дебелянов. Пламенна вяра. Пламенни желания. Пламенни слова. || За очи, поглед – който изразява силни, страстни чувства; блестящ, огнен. Инак ние не бихме се обичали, шепнеше Рада, като го гледаше с големите си пламенни очи. Вазов. Блещяха / очите му с гневен и пламенен поглед. Ем. п. Димитров. 2. Който се отличава със силни, дълбоки, страстни чувства. Хората, които живеят тук, са черни, но безгрижни и свободни, пламенни и страстни в любовта. Йовков. Пламенен оратор. Пламенен патриот. Пламенен борец.
|