пламенèя, -èеш, мин. св. (рядко) пламеня̀х, прич. мин. св. деят. пламеня̀л, -а, -о, мн. пламенèли, несв., непрех. 1. Рядко. За огън и под. – горя с пламък, силно, ярко. Във огнището главните / праскат, ярко пламенеят. Вазов. 2. Прен. Светя като пламък. Както звездата вечерница, първа по блясък в небето, /... тъй пламенееше острото копие, що във десница / люшкаше там Ахилес, като мислеше Хектору гибел. Ас. Разцветников (превод). 3. Прен. Зачервявам се, изчервявам се. А Иринино лице / ту бледней, ту пламенее. Вазов.
|