пламтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пламтя̀л, -а, -о, мн. пламтèли, несв., непрех. 1. Горя със силен, буен, ярък пламък. А буйно огънят пламти / и пламък с пламъка играй. П. П. Славейков. 2. Прен. Изглеждам като запален; блестя, светя. Слънцето бе вече изгряло и стъклата пламтяха от розовите отражения. Вежинов. Върховете на високите дървеса вече пламтяха от първите лъчи на слънцето. Дим. Талев. || За очи, поглед – блестя, светя под влияние на някакво силно чувство. И клепачите му побелели, само очите му пламтят под гъстите сключени вежди. А. Каралийчев. 3. Прен. За лице, бузи – зачервил съм се, горя. Очите на Бръчкова светеха, бузите пламтяха. Вазов. 4. Прен. Поет. Обзет съм от някакво силно чувство, въодушевление. Когато в ранна утрин изток се топи / в море от пламък златоален – / върви той редом с бледоликите тълпи / и сам пламти от гняв запален. Смирненски. Как чувствам се с душа свободна, / за подвиг и живот пламтя. Н. Ракитин. 5. Прен. За чувства и под. – силен съм, бушувам, напирам. И Борислав е замесен от същото тесто, от каквото и другите. Ако той стоически понася загубата на Тамара, яростта все ще пламти глухо в гърдите му против Асена. Вазов.
|