|
план, плàнът, плàна, мн. плàнове, плàна (сл. ч.), м. (лат.). 1. Чертеж, който изобразява на плоскост някакъв предмет, сграда, местност, машина и др. План на жилище. План на самолет. План на град. 2. Предварително обмислен начин за извършване на нещо. Трескаво и бързо в ума зрееше вече смел и опасен план. Йовков. Кроя планове. План за нападение. Завоевателни планове. || Предварително набелязана система от мероприятия, в която се определят редът, последователността и сроковете за изпълнение на някаква работа. Петгодишен план. Календарен план. 3. Кратко набелязване на най-важните точки или моменти, по които се пише литературно или научно произведение, доклад и под. Особено оживена беше кореспонденцията ни през последната 1888 г., когато в Одеса аз пишех романа си „Под игото“, за който той (Величков) живо се интересуваше и бе поискал плана му. Вазов. 4. Книж. (рус.). Насока, начин, по който се разглежда или построява нещо. Темата е развита в исторически план. Действието се развива в два плана. □ На заден (на втори) план – а) В задната част на някакво пространство. б) На второ място. Синовната любов отстъпваше на заден план пред честолюбивите му кроежи и доброто на царството. Вазов. На преден (на първи) план – а) В предната част на някое пространство. б) На първо място, преди всичко друго.
|