планѝнец, мн. -нци, м. Жител на планинско селище. Планинците приближиха при нас... и се спуснаха да ни целуват ръка. Вазов. || Роден в планинско селище. Работниците и слугите му били помаци от Родопите, но тия планинци не понасяли жегата и маларията около Карасу. Йовков.
|